Черешка

Sep 10, 2008, 10:58 PM

Poetry » Phylosophy

790 0 4

Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.

О, няма ли докрай да притъмнее
и този чакан дъжд да завали?
От сушата и аз със теб линея.
Боли ме! Боже, колко ме боли...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-05-21T14:43:03+03:00

Едно от най-любимите ми твои стихотворения.
Вирго99 (Ася Толедо)

2008-11-10T19:09:41+02:00

Страхотна си!
Довереница (Дочка Василева)

2008-09-11T21:58:37+03:00

Харесах!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2008-09-11T20:41:00+03:00

Като молитва ми прозвуча!
Браво!

Черешка

Свързани произведения

Comments

Random works