Черешова задушница
Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни.
Днес не писа...
А звездите редят петолиние
и Луната им шари за прошка сребристо мастило.
По вълните задъхано времето тича. Как синьо е
всяко късче небе, спомен топъл във скута си свило.
И си мисля за теб.
Като глътка любов си наоколо.
Но в очите два облака, почернели от болка кръжат.
После влизат в сърцето за дълго дълбоко,
дълбоко...
А черешите - шепичка...толкова много тежат.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Тъжен лирик!
-
Иржи, Скити, те винаги липсват - всички обичани, поели пътя отвъд...
-
Те винаги ни липсват...
Хубав стих си им посветила, Дейка! -
Сърцето ми заплака, Деа, толкова е чувствен стиха ти!...Липсват ни, затова вярваме, че поне са на по- добро място...
-
Благодаря ви!
Нека им е светло...
Поклон. -
Колко много болка у любов има в думите ти, Деа... Прекланям се пред силата ти да го напишеш! Кураж и за двете ви с Тони.
-
"И си мисля за теб.
Като глътка любов си наоколо" - браво, Деа. И аз загубих наи-близкия си човек. Да си спомним за любовта и нека тя бъде пътеводната звезда, която да сгрява пътя ни. Липсва ми... -
Деа, написала си чудесно стихотворение, за починалите близки, нека им е лека пръстта и светъл пътя по който си тръгнаха! Докосна ме силно, прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
