на Пенчо Мутафчиев - полковник-поет
Помниш ли трийсет и четвърта - звездното бърдо:
три метра сняг, а косите свистят,
гладът като смок как ни стиска за гърлото,
в торбите ни няма дори мирис на хляб…
Осемнайсети май - помниш ли? Черешите зрееха.
Тогава ти плака за първи път!
Ех, полковник, как птиците пееха,
а сега като спомен високо летят!
Помниш ли колко се търсихме с тебе,
колко се лутахме в прашните дни?
Наздраве, приятелю, имаме време, ...