Feb 22, 2011, 6:31 PM

Черна 

  Poetry » Love
995 0 1

Когато те намразя, ставам черна.

Черна

като нощта, която се спуска привечер 

и ранява самотните души.

Черна

като онази болка, която - вкопчена веднъж в сърцето - 

не ще си иде никога.

Черна

като онази котка, която всеки проклина,

щом премине нечии път.

Черна

като онзи гарван, грачещ зловещо

от мъка на самотното дърво.

Черна и горчива –

същата като единственото нещо,

което споделя мислите ми този Петък –

кафето.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??