На твоя гроб с роза черна аз пристигам,
но все спомени теглят ме назад,
да галя пръст кална вместо с тебе да заспивам,
да бъда лебед самотен, с ледена душа.
Приседнала на ледения камък-очернена,
тихичко прикривам следите от сълзи,
а розата черна до мене кротичко сивее,
а дъждът не спира да вали.
И дъждът дано никога не спира,
да скрие капките сълзи
и спомените стари да изтрие,
а лебедът самотен не спира да тъжи. ...