Черна стая
ЧЕРНА СТАЯ
Мечтая някой ден да се заключа
в стаичка със тапицирани стени
и никой никога да не научи,
от болка как съм вила – цели дни –
от страх, обида или от измама,
от всичко, дето вповече ми иде.
Недейте пита се защо ме няма
Дълго може би не ще ме видите.
Едва ли е такава страшна липса.
Не искам никога да става ясно
че може мъката да ме притисне,
да ме навре във ъгъла на тясно,
безвремието душно да ме смаже
с огромна и космата тежка лапа.
Защо мълча, едва ли ще е важно,
и не е нужно да ви се оплаквам.
Когато и докрай съм изкрещяла
чернилката, горчилката и мрака,
дано сбера кураж да бъда цяла.
И някой вън дано да ме очаква...
И щом изляза – бяла от забрава,
да вярвам, че животът е прекрасен.
За всеки случай надпис ще оставя:
– Не влизай тук – защото е опасно!
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имаме всички нужда, Пепи
-
Много ми хареса, Вале!
Чета те с удоволствие! -
Много качествен стих, но защо е тази мъка!!!!!
-
Японците, Жорж, имали подобни стаи, в тях висяло чучелото на началника, те отивали, крещяли, бълвали гнева си и после се връщали пречистени на работа. А при нас обикновено го отнася някой, който с нищо не е виновен, че и най-често ни е близък.
-
Черната стая-всеки по своя път трябва да премине. Чуждата дреха не става, дори да преправяш тя винаги ще ти е неудобна. Хубаво е,че излизаш бяла,но си права-в твойта черна стая е ,опасно за друг! Поздрави!
-
Разтърсващо!!!
Поздравления! -
...а не от раните, от спомените
за тях най-боли... -
И аз така мечтая да се напия,
да забравя, да плача, да вия...
но като зная че това няма да е края,
а изтрезнея ли - може и да не боли,
но белезите ще си стоят не по-малки
със спомените, както и преди... -
Колко добре те разбирам тук, Вал, няма да повярваш.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(сигурно и болката прогонва)
Замества и молитвата, и храма...
На черен фон най- бяла е душата...
Съпреживях усещането...