Тревогата като паяк черна вдовица
те дебне все едно си някаква мушица
паяжина в часовете на деня е спуснала
и секунда от него не е изпуснала.
Че ще се нахрани със теб е ясно
и чувството жив да те изяде е ужасно
а хванала те един път в своята паяжина
и отровни зъби в плътта ти е забила
ще те пусне, когато последната капка
живот от теб ще е изцедила.