Нощ! Студ! Тръпка и очакване!
Смъртта прокарва вкочанени от студ пръсти по гърба ми.
Побиват ме тръпки.
Краят е близо.
Сега мракът е одеялото, което ще ме топли.
Тъмнина ме обгръща.
Споменът избледнява.
Кръвта се стича по дланите ми.
Не боли! Дори е приятно.
Животът ме напуска, усещам го.
Наближавам мрачните двери на подземията към долната земя.
Там няма светлина. Мрак, само непрогледен черен мрак. ...