Черната котка от рая
Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето.
И жътварката, жънеща
с него.
Грамофонът
повреден съм, дето
ще ти стърже с игла по сърцето.
Ти си белият гълъб. Детето.
Сетна връзка със Бога и Рая.
Ти си въздухът син над полето,
който искам да дишам до края.
Любовта ти е пленница лесна,
всяка дума от тоя филм
зная.
Щом ме видиш,
избягай далече.
Нека само на сън те желая.
Аз съм Ева и ябълка грешна.
И змията, която я носи.
Лист смокинов, съблечена дрешка,
безответът на твойте въпроси.
***
Има край всяко хубаво нещо.
А на лошото – пътят е дълъг.
Черна котка минава отсреща.
Във устата й – белият гълъб…
©Маргарита Мартинова
© Margarita Martinova All rights reserved.
Произведението е включено в:
Свързани произведения
Comments
-
Райна, Благодаря!
-
Хубава идея и изпълнение!
-
Адашче, наистина не разбирам! От какво да предпази? От страха от обвързване? От лошата самооценка и комплекси? Няма такова нещо, като черна котка, гонеща успеха! Няма такова нещо, като, обичам те, ама не идвай при мен, за да не си нещастен! Аз съм лоша! Не искам да съм такава, но съм! Има страх! И точно от него трябва да се освободи, за да е щастлива! Пиши! Имаш талант!
-
Защо да е гневна? Искрена е до болка. За да предпази... Да предупреди... Благодаря за коментара!
-
Стихът ми хареса, но не и посланието. На кого е гневна тя? Насебе си, или на него?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
