Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ
и в очите му греят Вселените...
Неохотното тихичко: Не!
И кометната лудост във вените.
Черни котки и бели беди,
тихи стъпки по мокрите улици...
Този март, като нивга преди,
ми ухае на теб... И на люляци...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up