Безплътните мисли стремително летяха
в мрака на опустялата душевна тишина
и изгаряха като метеорити в пространството,
изпълнено от неосъществени детски мечти.
Облаци от без звучни думи покриваха тялото,
но никой не видя през пелената на бялото,
как постепенно угасна сърцето от цялото,
което бе толкова искрено в своята самота.
Шумоленето на мътните води на сълзите
бе отнесло гласа, от цветове неподправени,
в катранено черната бездна на чувствата.
Две ръце с прекършени увиснали пръсти, ...