Dec 11, 2007, 10:14 PM

Черните мъже  

  Poetry » Love
626 0 4
Когато тръгваш, затвори вратата
след себе си ти, никого не пускай...
Застани там близо до стената,
но стаята ми ти напускай!
Аз знам - във стаята ще е студено...
Сълзите мъжки - топлеха я те.
Аз знам, затихва и вселената,
когато плачат черните мъже.
Когато си отидеш, подмини ме
като хвърлен лист в някое кафе
и с поглед-време накажи ме -
сърцето ми, че всичко ти отне... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??