Щом гониш черния монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток,
че всичко ще изпепели.
И най-реалният поток
с вода не ще да го спаси.
Фантазията ти е блян
на гений, в клетка окован,
от тежки прътове стомана.
А черният монах желан
те води в свят неизживян.
И теб отдавна тук те няма...
("Черният монах" - повест от А.П. Чехов)
© Стефка Крушарова All rights reserved.