Болка личи в очите ни,
отдавна са взети душите ни,
полуживи, полумъртви сме сега.
Уж заедно, а всъщност сами,
бродим из свят от разбити мечти,
и губим пътя си повече така.
Светлина трябваше да бъдем,
а носим само мрак,
черна болка и жестока тъга.
С луната говорим и се смеем жестоко,
в небето черно се хвърляме дълбоко,
без да ни е грижа за живота ни сега. ...