May 4, 2021, 8:36 PM  

На педя 

  Poetry
560 5 10

Черешата кърви и вино няма.

Изгнил е коренът и под земята.

На педя под пръстта се шири яма

на педя над пръстта не искай ято.

Не може на върха да зрее нищо

високото се стига само с полет.

Крилете ни от вятъра се нищят

и зимата не се превръща в пролет.

Окапа гроздето и страх потече

заби се в тръни и се разтрепери.

Животът за смъртта ни не е пречка,

животът със смъртта не се измерва.

Тук слънцето отдавна се отказа

да гали най-зелените тревички,

когато, по случайност, се покаже

изгаря и унищожава всичко.

Из тая къща трудо е да дишаш

и често тук сама съм си палача.

Аз идвам за да се самонапиша.

И тръгвам си, когато се наплача.

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно!
  • Иржи, Мите, благодаря ви. Човек трябва да се изплаче, за да се усмихне.
  • Иска ми се с много думи да изкажа възхищението си от не само тая творба, ала думите ми ще бледнеят пред твоя талант, Дени! Умението ти да докосваш тънката ни струна е неповторимо!
  • Мъдро, замислящо, чудесно!
  • Смути, благодаря ти!
    Деа 💐
  • Много минорно, но хубаво!
  • "Аз идвам за да се самонапиша"...
  • Миночка и Мария, благодаря ви за споделеното 😊❤️
  • Много мъдрост има тук, сякаш живееш на бързи обороти и си научила много от живота.Прекрасно е, както винаги, създаваш настроение!
  • " На педя над пръстта не искай ято"!!!👏
    и
    " Животът със смъртта не се измерва"!!!👏
    за мен са житейски жалони, осъзнати от една преждевременно дошла при теб мъдрост, Дени. Прегръщам те с бликаща радост в сърцето, чаровна умнице!❣️💞❤️
Random works
: ??:??