Асфалта е напукан и слънчасал
и ято гълъби дълбае му сърцето.
А черно-белия им приказен спектакъл
в зениците ми шарено засвети!
В палитрата богата на безличното
и вечно набедено скучно сиво,
съзрях игра - от бялото до черното,
преплитане на сенки мълчаливи!
Такива са душите ни ефирни -
нюанси от графитено до бяло,
дълбаещи в напуканите гънки
на мозъците, вечно неразбрали! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up