Една жена върви навън...
А нощ е вън и е студено.
Тя е бяла като чуден сън...
Бяла е. А в гората черно.
Една жена върви навън...
И нищо, че навън е черно
Гората побеля като насън,
жената стана късче ледно.
Никой не върви навън,
че нощ е черна и студена.
Една душа избягала насън
белее сред гората черна...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up