Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...!
С прекършени зЕници сме загледани във пясъци,
където страхът е ненасипен и нищо засадено не вирее.
От крясъци на птици заравяме главите си,
при все че чуваме остатъчните вопли
на нашето изгнание.
За залъка се борим в коритото наравно с лешояда
и от негледане нагоре изкривен е гърбът ни, ...