Той никога не се усмихна,
покруси му се светлото лице,
бурята от чувствата му стихна,
заби се нож в любящото сърце...
Той никога не вкуси свободата,
а затвори се в четири стени,
издигнати тъй бързо от тъгата
и часовникът на масата стои,
отмерва бавно времето, което
той пилее в мрачната депресия:
„Ангел ли да падне от небето,
че да има той от нея пак известие!?“ ...