May 30, 2024, 11:17 AM

Черновата на живота ми 

  Poetry » Love, Phylosophy
226 2 5
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи,
във кожа на свиреп и гладен хищник,
нeвиждал и не сетил нивга прошка,
живял заради кръв, плътта и дишане...
Бях с тежкото клеймо за нарицателно
и вечно набеден за черна котка,
пресякла вам късмета обезателно,
със сянка пред кристалната ви топка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??