Apr 24, 2015, 7:34 PM

Чертата 

  Poetry » Landscape
453 0 2
Коя ръка, днес утрото извела
от тъмните завеси на нощта,
бе дръпнала чертата слънцечела
в небето, над комините в града?
Отдолу струйки дим са я подпрели,
отгоре - бели ангели сноват,
а тя виси тъй права и къде ли
опира двата края в стръмен скат?
Бог искаше навярно да ни каже
с граничната си облачна черта,
че има свят красив и свят прокажен,
а пропускът е чистата душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??