Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.
Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина, а не жадуван блян.
Погледна ме нежно - за мен бе непознато,
прегърна ме топло - за добре дошла
и вместо аз да носех нещо, дори и малко,
ти ми подаде червена роза в ръка. ...