Да можех да удавя във вино
всички неизплакани сълзи,
които вечер ме притискат
в ъгъла с овъглени очи.
Да можех всичко да излея,
да прикипи, да се взриви
огнената топка в мене,
що будна нощем ме държи.
Да можех да се примиря
и да преглътна
горчилката на своята съдба,
която казват неизбежна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up