Jul 9, 2010, 9:56 AM
Червено
Искам да карам
просто през пръстите
от пръски
изливащи се в новото
изгубено Утро
онова от което
приказките
затаяват дъха
от изпуснати
палави духове
витаещи навред
сред поляни
и акварелни светофари
оцветяващи дестинации
прокраднали се
между дистанциите
на безкрайно лек
разбиващ се
цветен омлет
в устрема на един полет
спрял се в жеста
разтапящ времето
на тишина
излетяла от устните ти
закрили с червено
всичко около теб...
© Милен Пеев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Като всеки миг - пресичайки съдбите ни е различен и толкова привлечен, от огъня пагубен и вечен...
-
И във всеки нов миг, розата е с различен лик и не спирам да я разглеждам, поднася ми посланията си...
-
Не се забравят, уханието им още се носи завихрящо до предстоящето...
-
Вдъхвам си винаги тайно от аромата на червената ти роза и скришом й се наслаждавам по свой начин. Нека нигога не свършва магията й и винаги да ме спохождат с пристигането ми....
Помня ги твоите рози, portihead!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много червено!!!