Една спринцовка гледаше луната
през дулото на своята игла.
Ветрецът нежно галеше цветята
и шепнеше им своята тъга.
Разказваше им за едно момиче
красиво, като падаща звезда,
омайно, като пъпка на кокиче,
което в своя полет изгоря.
Обичаше, но принцът бе неверен,
подлъга я и подло изостави.
Отчете се със удара победен,
а после я отхвърли... и забрави... ...