May 30, 2008, 11:34 PM

~червенокоска~ 

  Poetry » Other
834 0 3
 

Човечеците вървят напред, ала не виждат

Един след друг се нижат, на тълпи прииждат

Реката на живота им тече,

Вървят си те, а друго ги влече

Една е, но за всички тях, тя продължава,

Наивността им води ги, ала съдбата приближава

Обръща се за миг, реката става бурна и сърдита

Красотата и се изпарява, и ги връхлита

Оглеждат се тогава хората за бряг,

Спасението търсят, викат, бягат

Кога обаче бурята отмине, всеки я забравя,

А тя отново чака ги, макар понякога да се забавя...

© Ян Тра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??