Рисуваме живота си като във "упор"
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват
от чуствата които сякаш са безплътни,
ти искаш да се събудя като в чудо
но всичко почва и завършва на заспиване.
А аз заспивам в хиляди животи,
трептящи като еднодневни пеперуди
така че, сладоста не е изгубената непорочност,
претръпнала в душата от безсилие. ...