Има нещо, което искам да споделя от много време.
Кой какво мисли за това - въобще не ми дреме.
Всеки един от тези редове е за жената,
която с лекота успя и сбъдна ми мечтата.
Мечтаех си за мъничко любов -
нещо тъй значимо в тоз живот суров.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Да срещна моето момиче - сякаш време беше.
Уви, моментът бе настанал -
някой да ми подаде ръка, докато съм паднал.
Падах, ставах, плаках и душата ми ревеше.
Всичко, дупенце*, със тебе свърши, всичко просто "беше". ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up