Да изпаднеш във честност е толкова тъжно,
по-сладки думите са от бонбони…
Всички сме свързани с взаимна окръжност,
в страховете ни тихо валят електрони.
Да признаеш пред себе си, че си се лъгал,
словото не е земя – та да се рони…
Всяка съдба е вселенски тих ъгъл
от холограма с безкрайни закони.
Да уловиш онзи тътен напираш отвътре,
като вулкан от най-искрени чувства.
Парят следите ти. Всичко е в Пътя…
Времето не иска навън да те пусне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up