Четири капки
Вчера запазих сълзите ти в парчето плат,
прибрано в джоба ми .
И сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.
Само те останаха от теб,
четири невинни капки.
Сгушени стоят и се страхуват
да не ги загубя в забързания ден.
Моите четири капки,
дано са последните от твойте очи.
Нали каза, че там няма да плачеш,
както до мен.
Аз съм виновна за толкова капки.
Загубих твойте усмивки.
Съвсем.
Четири невинни капки
и сега ги пазя от печката,
пазя ги стриктно.
За да ми липсваш с
четири капки по-малко.
© Мария Чонова All rights reserved.
"Понякога се твърди, че метафората е “съкратено сравнение”, в което са изпуснати свързващите части. Едва ли това е напълно вярно, или поне не е точно – сравнението е “еднопосочно”, то хвърля светлина върху една дума, докато другата е предварително известна. Напротив, в метафората и двете съставки взаимно се осветляват в изненадващото си сближение, постигнато по асоциативен път. Свързване на две далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи, разбира се) въз основа на новооткрито сходство между тях – това е най-схематичното определение за метафора."
Ако си мислиш, че матафорите трябва да са абсолютно неразбираеми, това е съвсем друг въпрос!!!
Повярвай ми... Чела съм много повече от теб!