Намерих пътека и тръгнах по нея,
отведе ме тя в чудна гора…
Навред омайна, дивна красота,
спираща дъха...
Слънцето ме погали, обля ме топлина.
Стигнах до езеро лазурно, а на брега
видях приседнала девойка млада
да плете венец от пролетни цветя.
Лицето й излъчваше наслада.
Косите й с цвят на стара ръж,
очите й - по-сини от небе,
погледнеш ли я ти веднъж, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up