А този случаен четвъртък

                        обърка порядъка стар...

                        Небето с невидима маска

                        са свлече на градски пазар.

                        Дори и кашоните хроми

                        изпитаха странна любов...

                        И свиреха, мокри до кости,

                        под дъжд на пиано "Петроф".

                        Тантуреста лелка засмяна

                        раздаде горещ шоколад.

                        Проплака отнейде китара,

                        дружно поехме към "Мармалад".

                        Дъждът не успя да прогони

                        детето във всеки от нас...

                        Маршалски жезъл ще дири,

                        щом влюбен е във Парнас.

                       В този случаен четвъртък

                       на този немирен пазар...

                       Роди се надеждата жива,

                       за мен, за несретника стар.