Не от кост на риба,
от неизречените истини се давя.
Как да им извикам: ”Чиба!”?
Затова мълча и мълчаливо в мен
само ехото ми отговаря:
„Като мида си обречен
бисера на неизреченото да опазиш.
То притиска те и жари,
закопай го във дълбока тишина!
Стиснатите зъби там ще са стражари.
Бъдещи гмуркачи ще открият тази старина.”
Но кога?
© Милко Христов All rights reserved.