На алея до брезичка
Чичо Снежко сам стои.
На главата му – паничка,
за носленце – морковче стърчи.
От брезата клонки две
са му белите ръчички,
а доброто му сърце,
ще прегърне всички, всички.
За устичка пък бисквитки
се усмихват на шега,
а косата му е в плитки
от замръзнала вода ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up