Вече няма сълзи в очите ми,
пресъхнаха всички кладенци,
всичко отдавна свърши.
Ала нещо все ми пречи
да проумея горчивата истина.
''Как боли от любовта"
Толкова изтъркана фраза,
но и болезнено безгрешна.
Някога си мислех,че любовта
е чифт розови очила,
през чиито стъкла виждаш навсякъде усмивки.
Да,и аз ги видях,
но сега ги виждам само
с гърба си,който той
неведнъж напсува.
"Животът е гаден"ми каза
и аз се засмях.
Оттогава май се опитва
да ми докаже точно това.
В момента изглеждам жалка,
а всъщност жалкият е той.
И въпреки това,
въпреки болката и сълзите
отронени през дългите
нощи на самотата,
отронени през обиди
и през думите"Мразя те"
Всъщност накрая ще ти кажа "Обичам те"!!!