Малцина са орисани – Те могат,
да стъпват тихо в хорските души,
превзели смело - болки и тревога,
нов Свят да ни даряват, по–красив!
Сред звуците, словата и боите,
извайващи безценния ни Блян,
наливаме... и пием - до насита,
достигнали най-светлия Олтар!
С насладата от песен на Авлига,
с ревящия, тъй страшен Океан,
блажените емоции, Ни стигат,
рушат стените - и остават там! ...