Чист сняг. Не го ли разпозна?
Крие ни в белите си дупки.
Защо се мъчиш да търсиш повърхността?
Лавинно и безнадеждно те е засмукал.

Погледни ме. Какво те плаши?
И аз съм изтормозено дете,
и знам какво е да те смачкат,
и после да търсят обич в теб.

Но има снегове. И трупат.
И няма ги предишните сезони.
Не оставай вечно в себе си изгубен.
Ела, където белотата ни прогони,

да търсим онова чистото,
което вече в нас не съществува.
А може би в нас са най-снежните невинности,
заключени в капсулата на ужаса.

Чист сняг. Не го ли разпозна?
Изгубихме способност да го виждаме.
Все ли ще сме от онези по-особени деца,
с емоции за психиатри, не за обичане.

20.02.2009г.
гр. Пловдив


На един приятел и на моите си спомени...