Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.
Нуждае се от ободрителни слова
понякога дори и Свободата,
защото тя душа е на дете!
И смачкала я би и тежестта в перцето.
И за това със този стих благодаря
на тез които винаги отварят си вратата!
И ако заключено е нейното резе –
да я разбият са готови при което.
Ще я затръшва яростния вятър
през нея ще нахлува сняг и дъжд
на спомените бледи във мазето...
Приятелството вярата подмята
и иска жертва тежка не веднъж
платима само с чистотата на детето.
© Ангел Милев All rights reserved.
Направо влизайте при мен.
Камината във ъгъла гори...
Готов е чая в този снежен ден.