Jan 18, 2016, 5:43 PM

Човече 

  Poetry » Phylosophy
417 0 0

Човече

 

Мечтаеш ти за пладне,

когато се стъмни;

а щом денят те грабне,

тъгуваш за звезди!

 

Щом стигнеш върховете,

за дома затъжиш...

Изгубиш часовете,

но за мига тъжиш.

 

А стигнеш ли целта си,

ти в нова цел стоиш,

и в нощите си къси,

от устреми не спиш!

 

И в царските палати,

колиба си градиш!

Какъв човек си, брате ,

шедьоври щом рушиш...

 

Ти все си ненаситен...

Неудовлетворен!

Еднакъв и различен-

Човек си като мен!

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??