Искам да срещна човек без око,

драпащ и зъзнеш в тъмата.

Искам да срещна човек без ръка,

молещ и търсещ пощада.

Искам с човек без достойнство и власт

сутрин да пия кафето,

нека с човек без наглост и свян

привечер да чуя звънчето.

Искам с човек съшит и без глас

аз да споделям дъгата.

Ако човек без наметка и ризница аз

срещна един път в тъмата,

с него ще искам в този скъп час

да чуя ромоленето на листата.

Може човек без стъпало и трон

да изкачи дори небесата,

може човек без ни най-малък наклон

да се търкулне и падне в мъглата.

Ако е този човек без капчица гордост и лик,

ако немолещ той надава гръмовен вик,

то искам да бъда със него сега,

когато ще дойде пощада,

и двамата с него сами на света

ще устроим такава забава,

че всички сакати, съшити, разбити

ще чуват гласовете на наште мечти неразмити.