Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен,
в моята малка вселена
сам звезди разгорях,
късче по късче, небе
от надежда градях...
Така е навярно със всеки,
днешната орис презрял,
бродя по трудни пътеки... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up