dimibs (ДИМА)
49 183
Jul 24, 2009, 1:43 PM

Човеко! 

  Poetry » Civilian
772 1 5

Нависоко летиш, Човеко!

За земята си родна си забравил,

че либето едничко за теб жалее!

По мъжки далече крачиш, Човеко,

покорно навел си глава,

цигулар ти свири ,

а Ти, по маймунски покорен и гладен, се кланяш,

преклонил се пред своята съдба.

Проклинаш ли себе си, Човеко,

че послушно куче си,

без чут глас и зов?

Ний сега удавници сме

между границите си поробени,

а домът ни бащин -

педя  раздадена нива.

Пътят навън за нас e спасение,

щом не дръзваме намордниците

сами да си свалим

и отново към полята да тръгнем,

да засадим, Човеко, напредъка на нашата земя!

© ДИМА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имате поща мис! И внимавайте да не си прехапете езика, че не се знае дали ще оцелеете от тази отрова
  • Мой човек не става въпрос за "роботи ",а за хора,които мислят -са личности и имат мнение за това ,което ги заобикаля.Тоест за достойни човешки същества,които се борят и не им е все едно какво ще се случи с тях,а още повече ,че говоря за едно разбуждане несъществуващо на гнила почва!
  • И саденето трябва да е с мярка, че от много "напредък", може и на роботи да заприличаме...
  • Засаждана е хиляди,безброй пъти дори,за друга почва става въпрос прочетете по-добре и не давайте тъпи коментарчета и оценчеци мис!
  • Да засадим... само това е нужно... и ще поникне!!!
Random works
: ??:??