Aug 31, 2013, 12:39 PM

Човекът 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 1
669 0 3
Един човек, без житие, пред разпад,
стене жално, в клопката на житейски захват.
Колко нерви, какви преживявания,
след това само горчиви изживявания.
Ако за малко остане самотен и тих
за живота разсъждава най-вече във стих.
Поглеждам и му виждам в очите тъга
и го питам докога, докога?
Няма го вече онзи безгрижен човек,
емигрира и скита в предишния век!
Притискан от мислене, но без кураж,
бъдещето вижда му се само мираж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
  • What if we turn into a speck of dust? What if we live beneath the trust? What if we doing the same m...
  • Masks of yesterday make me feel empty... I've no words to say How much pain I've felt! To think you ...
  • Separated by thousand miles What can bring this distance? Can't see each other smiles Who knows abou...

More works »