Човекът умира далечен, самотен,
избягал от земния рай.
Човекът живее обречен и грешен
в ада на свойта спокойна съдба.
Човекът се бори пасивно и тихо
за празна кутийка - живот.
Човекът се бори с нокти и зъби
за дребни монети и малки мечти.
Човекът живял си е просто в душевен затвор,
главата навел и тръгнал на път.
Човекът загубил надежда - няма простор.
Без мечти и заблуди животът е тъп. ...