дкф99 (Диди Ф)
39 619
Oct 27, 2007, 9:57 PM

ЧОВЕКЪТ 

  Poetry » Phylosophy
1287 0 8

Човекът умира далечен, самотен,

избягал от земния рай.

Човекът живее обречен и грешен

в ада на свойта спокойна съдба.

 

Човекът се бори пасивно и тихо

за празна кутийка - живот.

Човекът се бори с нокти и зъби

за дребни монети и малки мечти.

 

Човекът живял си е просто в душевен затвор,

главата навел и тръгнал на път.

Човекът загубил надежда - няма простор.

Без мечти и заблуди животът е тъп.

 

 

Това е моето най-любимо стихотворение и много дълго мислих преди да се реша, да го публикувам. Няма да се разсърдя, ако не го харесате. То се роди преди повече от 20 години и е единственото, което през цялто това време не се промени, защото все още го чувствам точно по този начин, по който го написах тогава.

© Диди Ф All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??