Човекът

Oct 3, 2009, 12:35 PM

Poetry

540 0 9

ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя
с орисията вечно да скиташ.
Мина през огън, вода и на съд
божества те изправяха често,
с поглед проникнал далече, отвъд
Богоугодното и Богоизвестното.
Мигове бели и пъклени дни,
върхове и отчаяни бездни – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човекът

Want to read more?

Random works