- Улици. Настръхнали и утъпкани. Асфалтирани, надупчени... Претоварени или пусти... Градските улици. И този, който в момента отпива от своята светла... Седнал в едно сепаре и пушещ цигари, ги познава всичките, до една. Улиците. Не по имена - по аромат, по усещане. Познава тротоарите - всяка плочка по тях... “Момиче,налей ми” – вдига празната халба. На масата - пепелник и цигара. Този мъж не прилича на просяк, на сводник, на клошар... Прилича по-скоро на строител, на продавач, раздавач, полицай... Или на монтьор, на шофьор, на заварчик, кранист... Или машинист. Не прилича на артист или на... поет... Но пък кой знае как изглежда артистът
или пък... поетът... Този човек е един от тълпата. И ти никога не би му обърнал внимание, освен, ако някой не ти го покаже. Той е самотен. Той пие всяка вечер много бира. После минава на водка. Пие тук, в това сепаре. И всички говорят, че той от дете е бил влюбен в аромата, в движението, или в самотата на всички онези утъпканите, асфалтираните, надупчени ...