Sniks (Събчо Събев)
22 19
Feb 14, 2019, 8:49 AM  

Човекът от парка 

  Poetry
807 0 2

 

Далече от градския смут,

приседнал на пейка във парка

самотник един, а може би луд

пишеше нещо в устата с угарка.

 

До него, коте муцунка опряло,

в тефтера му скрито наднича.

Моливът скърца по листчето бяло,

слънчев лъч подире му срича.

 

Пишеше той увит в одеяло.

Усмихне се кротко и продължи,

открил истинско ново начало       

след живота изпълнен с лъжи.

 

И не търсеше той “половинка”.

Беше намерил своето „цяло” -

душичка в скута му спинка,

тефтерче, стих и одеяло.

© Събчо Събев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е Пепи. Благодаря ти за оценката.
  • Човек трябва да се радва на малките неща и на онова, което има. Нищо не е даденост. Хареса ми!
Random works
: ??:??