alexein (Алекс)
13 37
Aug 1, 2009, 11:33 PM

Човекът зад мен 

  Poetry » Other
1022 0 3

Вървя сама и винаги ще е така,

лоша съм била, ще се примиря с това.

Бездушна, безсърдечна, корава, никога с никой добра,

кажете, ако щете, още 100 неща.

Обич ли?Това не е за мен,

Не се влюбвам ей така,

не ми е лесно да изпитам любовта,

но дори да съм сама, винаги знам,

че ти ще си ми зад гърба,

че ти единствен ще ме защитиш и ще ми подадеш ръка,

дори и да се озова в калта.

Ти и само ти ме познаваш така,

както не се познавам сама

и знам, че колкото и да не съм добра,

ти ме зачиташ така,

че дори да казват, че нямам сърце,

от теб не мога да скрия сълзите по моето лице.

Сякаш ти си единствен, който ме разбра,

когато не можех на себе си да обясня.

И искам да знаеш няколко неща -

ти за мен си приятел един, който обичам за това, което е

и не бих те заменила, да приказва кой, каквото ще!

 

© Алекс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Алекс, много е сладко! :*:*:*
  • Благодаря
  • И аз съм писал такива неща, за приятелите, може би като конструкция не е нищо особено, но е истнско и от сърце и затова е силно! Браво!
Random works
: ??:??