И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие,
нагълтано в поредното потъване...
И после кървавият вкус на силата -
решимост и начало на пътуване...
И режещите мисли в полумраците,
пулсиращи в широките ни зеници...
И беглите усмивки по лицата,
разчупващи солени слъзни ледници... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up