Размазан от Живота за пореден път
напук на цялата невинност чиста,
събирам кървави парчета своя плът
и с кръв изписвам болките на листа.
На думи пак повярвал от химери
оказах се отново пръв глупак.
Наивниците като мене живи дере
Съдбата с ледено сърце от мрак.
И без да съм виновен, съм такъв -
Защото вярвам в думи, като чест,
като достойнство, обещания, а всичко блъф
оказва се събрано в тях сега и днес! ...